ПО СВЕТА
www.topalski.info
www.topalski.info
ПРОГРАМАТА на екскурзия 2009г
СНИМКИ ПАРИЖ 2009г
НАЗАД към "ПО - СВЕТА"
Тададааам, върнахме се!
Едно е сигурно, че има нужда от почивка от екскурзията. Затова още на следващия ден се озовахме на Калояново.
С какво да започна незнам, имам чувството че нищо не ми е останало в главата освен гледки, и ахвания. Прибрахме с 2300 снимки, опитах се да хвана първо Маргото за слушател и тя на втория час ни попита „как може да помним толкоз много”. После се пробвахме да вханем Дани за слушател но към 1 часа през ноща прекратихме беседата. Та тук ще се опитам да си разкажем това - онова, нали знаеш за след време.
Две мнения няма за автобусна екскурзия, от нашия тип -  10 дни е максимума, а 12 е предела. Какаво значи от нашия тип? Ами въпреки, че миналата година бяхме крайно недоволни от Бохемия, тази година отново пътувахме с тях. Защо? Защоотоо, защоотооо, те единствени предлагаха Париж през Мюнхен. Защо това е от решаващо значение? Защоотооо, защотоо в Мюнхен се намира завода на BMW, разбира се! Та, да се върнем на „нашия тип”, какато Пламен ни определи точно преди да заминем, при нас винаги трябва да е бързо, тук, бързо там, слизаме, тръгваме, всичко е на максимум, за максимално кратко време, максимално много неща. Та екскузриите с Бохемия общо взето ти предлагат по една обиколка (панорамна с автобус, или пешеходна разходка, все тая), по една карта на съответния град и от там нататък си ти. Който иска мааа крачоли цял ден из улиците, а  който иска си кеса по заведенията и по магазините. Както може да се види на снимката встрани, направена точно преди отпътуването ни от Париж, разказахме й играта на тази карта, всичко оградено ние с Краси сме обиколили - пеш.
Всичко се върти около Париж защото това бе основната цел. Истината е, че Париж е огроомен град - 12 мильона жители. Ако искаш да видиш всичко и месец не би ти стигнал. Но аз мисля, че основното го видяхме.
Още с пристигането си веднага направихме един круиз по Сена, та видяхме това-онова в по общ вид. После отидохме на Айфаловата кула разбира се. Там едни огромни опашки, общо взето 4 часа ни отне купуването на билета,  качването и слизането с асансьор. Като отидохме третия етаж беше затворен и можеха да се купят само билети до втория. Но като наближи нашия ред отвориха и третия и ние, то е ясно си купихме за третия. Всъщност т.к. пространстовот на третия етаж е много малко и те периодически пред деня преустановяват продаването на билети за третия етаж и като се поизпразни пак започват. Та като начало извадихме късмет. А дали наистина е късмет третия етаж е на 280 метра от стабилната земя?!? Та миналата година (2008г) са се чествали 120 години от създаването на Айфеловата кула, а когато е била конструирана и се давало живот 20 годинни. Разбира се като била построена събрала голямо негативно обществено мнение - много хора я смятали за грозно, за чудовищна, приличаща на гущер изправен на задните си крака... и т.н. но е факт, че днес е символ на един много богат от към културно и историческо наследство град. Та на първи етаж , който се намира на 57 метра над земята има ресторант, на втория етаж е първата панорамна тераса, която се намира на 120 метра височина. Може да се каже, че си е стабилна и просторна, гледката е неописуема, а усещането? Усещането го оставям за третия етаж. Третия етаж е 280 метра височина доста по малък, острани е ограден с мрежи, а долу са едни ламарини, които са се огънали и като ти подаде под краката сързето ти се пръсва, ако не ти се е пръснало преди това в асансьора, който се изкачва, изкачва, изкачва, сърцето ти слиза, и слиза,, а ти се питаш това край няма ли. За оцелялите горе се предлага единствено и само шампанско, разбира се срещу 10 евро, но си заслужава. Друго и нтересно е, че през няколко години когато се пребоядисва кулата, старата боя се маха ръчно и новата се боядисва от алпинисти на ръка. Идеята е да не се наслоява боята и да не утежнява конструкцията, която е 7 000 тона желязо.
Спирам с кулата за да продължа .... с Лувара. Всъщност единственото място от където може да се види целия Лувър е именно Айфеловата кула. Обзалагам се, че не можете да си го представите ако не сте го видяли със собствените си очи. И ние преди да заминем ни казваха, че е много голямо и не може да се обиколи за един ден, и ни е си казваме е хубаво де голямо и нашата ботаническа градина в Балчик е голяма. Ама не, това е огромнона n-та степен ако може да се предсавии въобще. Отсрани на снимката е сниман от горния етаж на кулата и всичко на снимката е Лувъра, като задния двор, който се намира зад двора с пирамидата тук не се вижда. Доказано е че дори с тичане за един ден не може да се обиколи. В сега музея Лувър се съхраняват над 200 000 произведения на изкуството. Като безпорно най-известното е Мона Лиза, навсякъде има опътващи знаци към нея. Единствената картина защитена зад бронирано стъкло е тя. А всъшност картината като големина е доста малко около полвин метър. Уникалното е че е рисувана върху дърво направо. Леонардо я е пренесъл през пустинята увита в одеало за подарък на тогавашния крал, т.е. въобще не е обгрижвана. Правени са опити с компютър да се направи реставрация как точно е изглеждала и се оказва, че няма нищо общо със сегашната мрачна картина. Лицето на жената е бяло с поруменяли бузи, а зад нея пейзажа е светъл и всичко ясно се откроява. Но сега картината има над 1000 пукнатини по нея и след многократните слоеве лак по нея за да се съхрани, тя е потъмняла. Безпорно тогавашните художници Давид, Рембранд, Леонардо... и т.н. са били кголями майстори на четката. Заставайки пред картината имаш чувството, че още една крачка и ще влезеш в нея и ще станеш пряк участник. Всичко е толкова живо и истинско, че дъха ти секва. Там се движехме със служалка в ухото е предавател на гърдите, по който нашата екскурзоводка от Париж ни обясняваше на български историите, което е много удобно защото ти може да си поседнеш на диванчетата в средата (много важно, ако има място) и да наблюдаваш картината  или пък да си в съседната зала, но да слушаш историята на съответното произведение. В началото бях много ентусиазирана, но като разбрах цифрата на картините, осъзнах, че няма как да ми влезе в глават всичко това и на третия час с удоволствеи разгледах спалните на Наполеон, защото предварително знаех, че те са последни. Всъщност Лувъра е заповнат да бъде строен като замък от наполеон Бонапард, които в последствие е достроявам многократно за да добие днешните си размери. Бил е замък на френските крали, докато Луи XIV  не решава да премести кралската резиденция във Версай.
А да Версай! О, да! Та нали , всичко тръгна от Версай, иначе щяхме да сме в Рим
J. Но Версай. За там наистина нямам думи, снимките са нищо, една мноого бегла представа на величието на това чудо Версай. Значи Версай с градините и кралските гори за лов са 800 хектара земя. Безпорно градините са нещо уникално. За там също ти дават карта за да се движиш иначе е съвсем логично да се загубиш, също така можеш да си наемеш количка за гол за да успееш да пообиколиш малко повечко, но едвали всичко или да се качиш на влакче което заоколо час и половина прави обиколка на градините, по пък не можеш да видиш вътре лабиринтите с цветята и шадраваните.  А да има над 200 шадравана, от мънички до огромни за нашите разбирания „езерца”. Градините са под формата на оформени лабиринти от растителност 2-3 човешки дължини. Цялата градина днес се огался от дворцова музика и без да искаш в един момент се пренасяш и представяш как се разхождаш с дълга и тежка кринолинена рокля с чадърче и под ръка с един господин с перука от къдрици. Това си е самата истина. Иначе Версай, днес в 21 век функционира, така както и през 16 век по времето на краля Слънце. Всъщност Луй 14, когато наследява престола е на 5-6 годинки и майка му поема управлението на държавата. Но пвреме на регентството той става става свидел на множество заговори и сплетни. Затова когато навършва пълнолетие и поема той короната, решава да изнесе двореца извън Париж, за да може да контролира своите подчинени. Идват много майстори от Италия и започват да строят версайския дворец, като идеята му е да внушава величието на държавата, затова не са пестенис редства в строежа и обзавеждането. Например използвани са над 80 вида мрамор, много злато, само за украсата в спалнята на краля са използвани над 70 кг злато. Та Версай по принцип е била блатиста местност. Многото шадравани се захранват от естественото налягане на водата. И когато кралят е излизал на разходка са пускани шадраваните пред него, а тези след него са спирани, за да се пести вода. Само по един час преди обяд и по един час след обяд са пускани всички шадравани. Както е и до ден днешен всъщност. Друго уникално е, че всички часовници, които видяхме в двореца бяха работещи. А да най-внушителната зала в двореца е „Огледалната зала”, която е дълга 70 метра. От едната страна са огромни произорци с изглед към градината, а срещу всеки прозорец има в същата форма огледало, с много кристални полюлей и много златни и мраморни статуетки, се чувстваш  като в кристална черупка. Иначе всяка зала си има име, чиито символ е изрисувам на тавана, например, зала на Марс, зала на Венера, зала на Мира, зала на Войната, зала на ..... Едната от залите може да се наема за частни тържества, но не и Огледалната, тя не може за какъвто и да е повод.Та в нея е била сватбата на надин, т.е. собственика на Кремиковци.
Спирам с Версай като пожелавам на всеки да прекара поне един цял ден там.
Връщаме се в Париж. Определено Нотердам дю пари е нещото, което най-много ни впечатли и въздейства може би, сиреч така известаната катедрала Прижката Света Богородица, незнаем защо. Но влизайки вътре, залата беше огласена от орган, който моментално те грабва и ти искаш не искаш се снижаваш и усещаш величието на това място. Нещо наистина неописуемо с думи.
Всъщност програмата ни беше следната сутрин в 8 часа ни сваляха с автобус на площад Конкорд и вечер в 20 часа автобуса ни чакаше за прибиране към хотела.
Площад Конкорд е много стратегическо място в четирите му страни са Народното събрание, градините Тюйлери, църквата „Мадлената” и булеварда Шанзе ли зе”.
Та От едната страна на площада е Народното събрание, а точно срещу него огледално, в почти същата сграда двойник, като архитектура се намира църквата „Магделената”. В която влязохме да запалим свещичка за здравето на Меги и онемяхме, супер странна работа. Като повечето католически църкви вътре има няколко статуи, изографисана е с разни знаци, а не библейски сцени, има светеш олтар направен от бутилки минерална вода, подредени в определен ред и пълни с памук, вода, и т.н. от тавана висят разни фигурки от пресовани пластмасови бутилки, други от тюлени драперии, или пък вплетени гигури от прежда и гипс. Определено странна работа, трябва да я проуча повече от Интернет. А и външно не прилича на църква, а е като палата с едни огромни колони.
От другата страна странично се намират градините на Тюйлери, който впечатляват само със своя размер, и шадравани, нямаше особено цветно изобилие, може би е още рано, незнам! А прекосявайки градините, започва Лувъра. А срещу градините Тюлери, т.е. от другата страна на площад Конкорд се намира прословутия булевард „Шанзе ли зе”, който е нещо като Витошка в София, много скъпи бутици, магазини и кафенета. Но също така се намира и музикалния магазин Мегастор, откъдето могат да се закупят дискове с френски шансони, който са много романтична френска музика.
На самия площад Конкорд се намира и Американското посолство, точно по това време послучай някакъв празник във Франция президента на САЩ Барак Обама беше на посещение. И ние бяхме залостени на площад Конкорд, за да чакаме да мине ескорта му. Там някъде има снимки на снайперистите на покрива на посолството, на хеликоптерите кръжащи над него и на многобройната полиция. Ескорта му беше няколко километра, само 12 линейки си представете.
Като подхванахме тази тема на 7 юни бяха изборите са европейски депутати, и ние като двамата Краси и Цвети, като съвестни граждани на Република България отидохме да гласуваме в Посолството на България в Париж. Естествено цялата ни свормирана група ни обявиха за луди, не за друго, а че имахме сили да изминем растоянието до там отново пеш, което е 5 моста над Сена. Това ни беше измерването за разстояние. Та групата седна на кафе и не стана от там, а ние си взехме кафето в ръка, сложихме дъждобраните и тръгнахме. Като стигнахме до Посолството една опашка се вие, извива, но ние се наредихме. По едно времена направо ни прималя, след 2 часа чакане една жена идва и пита Цвети „извинете вие бремена ли сте, моля ви елате от пред с вашия съпруг” Цвети „а не, не”, но тя настоява „ама моля Ви, аз обещах да ви заведа”. Е, щом е обешала няма да я разочароваме и така скъсихме разстоянието на половина.
Посетихме и люксембургския дворец с люксембургските градини. Там отвън по оградата имаше снимка от всяка държава и България беше представена със Слънчев бряг. Там градините, разбира се огромни, алей,  езерца, мноого пейки, музика, разбира се, но този път на живо.
Друго огромно и вношително с вида си е Старата опера, т.к. има и нова съвременна стъклена. Но старата е впечатляваща, трябва да я обиколиш в кръг и да я огледаш от всякъде за да я разбереш, снимка няма как да я обхване. Сега се ползва само за балетни постановки. Строена е по времето на Наполеон и т.к. той много се е страхувал от атентати, отзад  има вход, с който той е можел да влиза директно с каретата си в операта.
Има латински квартал с много университети, където се е зародило учението  като наука, първите стъпки в астрономията, анатомията са се зародили там. И т.к. учението се е преподавало на латински , затова е останало името латинския квартал.
През 2001 година е създаден също нов квартал Дефал, или квартала на небостъргачите. Той преди всичко е бизнес и шопинг зона с много офиси, магазини, ресторанти, кина и театри. Но уникалното на този квартал, е че целия транспорт е изнесен под земята. Има няколко много голями подземни паркинга в който може да си оставиш колата и да излезеш на повърхността.
Видяхме тунела в който е убита принцеса Даяна, галерията Лафайет, многото мостове над Сена, като най-пищен и впечатлителен е моста на Александър Велики. прословутия Мулен Руж, зала Олимпия, ... А да, как можах да забравя и Триумфалната арка, на която всеки ден, всеки божи ден в 18 часа се поднасят цветя и се палят огньове. А единия ден за празника на Франция на който станахме свидетели, цветята бяха поднесени от ветерани, духова музика и много цивилни хора.
Хълма Мон Мартър и църквата Сакре Кьорн. Хълм  е силно  казано, сигурно 200-300 метра, но е факт , че се намира на едно възвишение и може да бъде видяна долу от града. Поверието разказва, как във време когато се ширело голямо неверие упрвляващите за да укрепят вярата на народа, решават, че трябва да бъде построена нова църква, която да се ивжда от далече за да укрепи вярата на народа в религията. Но когато става готова църквата Сакре Кьорн, вида и поражда много недоволство и много хора искат да бъде съборена. Оприличават я на сметанова торта, заради белия камък от който е направена, тогава този който я е построил бил осъден на смърт, историята разказва, че след като мму била отсечена главата трупа става, взима си главата и тръгва по хълма надолу и пада няколко метра по надолу от тук идва и името Сакре Кьорн, в превод хълма на Мъченика.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ ПАРИЖ
АВИНЬОН, Франция 2014г.
Avinion_2014_31
Parij2009