ПО СВЕТА
www.topalski.info
www.topalski.info
САНТОРИНИ 2013 - 35ти рожден ден на Цвети

Трябва да се започне с това, че о-в Санторини е отдавнашна мечта на Цвети, която Краси реализира, въпреки ... всичко. Колелото се върти.
Та екскурзията до о-в Санторини през 2013г. бе подарък за 35тия рожден ден на Цвети от Краси, .т.к. това й бил последния юбилей за предстоящите 10 години, както каза той.
По принцип подаръкът беше поднесен на точния ден 12 януари с пътуване за 12 февруари, но т.к. не се събра група се отложи за 12 март. Както се казва нищо случайно няма и добре, че стана така. Все пак важното е да отбележим присъствието на числото 12.
Първо да предупредя, че каквото и да напиша, със сигурност няма да разберете за какво говоря, ако не сте били там лично. Аз съм гледала хиляди снимки, но усещането е неописуемо с думи. И все пак, ако трябва да го опиша с няколко думи то те са: различно, бяло, уникално, ветровито, скъпо и далечно.
Но да започнем от начало. Отпътувахме в 6.30ч. на 12.03.2013г. от София директно за Атина. За наша изненада се оказа, че пътуваме с микробус и групата ни беше от точно 12 човека екскурзианти
J екскурзовода Румен и двамата шофьори Петко и Станчо. В групата си имахме всякакви екземпляри и ние си бяхме друг вид, но като цяло си допаднахме. Та вечерта към 19 часа стигнахме до Атина, повъртяхме се малко докато си намерим хотела, т.к. имаше стачка и движението беше отбито. Към 20ч., т.е. след 14 часа път успяхме да се доберем до хотела. Всички бяхме грогита. Но ние решихме все пак да се поразходим из града, т.к. не се знае, кога ще е следващото ни ходете до Атина. Пък и двамата имаме слабост към нощните разходки, т.к. всичко е осветено и празно и спокойно... и магично. Краси слезе да вземе карта на града от рецепцията и помоли да ни отбележат мястото на хотела. Долу се засякъл с двете колоритни възрастни жени Велина и Дияна, които го помолили да се разходим заедно. Взехме картата и обиколихме почти всичко, т.к. основните сгради са разположени в полу кръг - университета, библиотеката, народното събрание, сегашния парламент, бивш дворец, арката на Зевс... И така стигнахме чак до Акропола и новия музей, в подножието му, открит през 2009г. Това е огромно стъклено нещо, което не може да се обхване с фотото и със сигурност може да си съперничи с Лувъра. От там се върнахме през Плака -  улица с денонощни кафенета, в която живота си кипеше дори във вторник в полунощ. По предложение на Дияна седнахме да пием по една „рицина” - традиционно гръцко бяло вино. Краси разбира се не изневери на джин с тоник и така се прибрахме доста късно, но пък удовлетворени.
На сутринта ферибота тръгваше в 7часа от пристанище Пирея, което се намира на около 20 км от Атина, но с течение на годините всичко се е сляло и сега на практика са едно цяло. Затова трябваше най-късно в 6.15часа да сме тръгнали от хотела. Колкото спали - толкова. А за закуската в 5.30 да не говорим. Качихме се на ферибота. Цвети беше разбрала, че пътя до Санторини е 4 часа. Да, 4 часа но до първия остров, а до Санторини не би 5ч, не би 6, не би 7, а ми цели 8часа. Цвети имаше мераци за круиз и се опитваше да убеждава Краси, че корабите били огромни и не се усещало нищо, то било като квартал и бла-бла. Та именно затова, този път Краси пътува без проблем - проспа си пътя , а тя не можеше да си намери място от гадене.
И след 2дневно пътуване се озовахме на острова. О-в Санторини се намира на 70 морски мили от о-в Крит и на 130 морски мили от Пирея. Санторини представлява група от 5 острова, които са части от кратера. Тира/Фира/ е кръглия остров, в следствие на вулканична дейност. Дълбочината на кратера е 500-900метра. Островът е с дължина 17 км и ширина от 2 до 6 км. Столицата е с площ 32 кв. км. площ. Постоянното население на острова през зимата е 6000 души, а през лятото 12 000 души се завръщата по къщите, които притежават там. Това е без туристите. Т.к. островът е открит от всякъде, постоянно има вятър, които е спасението през лятото, но сега през март беше силен, студен и закачащ се. Вятърът и жегата през лятото правят острова много сух.
Докато пътувахме прави впечатление, че се развива лозарството, което е един от атракционите там. Т.к. лозите са полегнали на пясъка, няма почва и са навити като гнездо. Листата се вият от вън, а гроздето пада в средата и по този начин стои защитено от климатичните условия.
Настанихме се в х-л „Маргарита”, които се намира на границата между столицата Тира и съседното селище Фира, които напрактика са сляти и няма ясна граница. Т.е бяхме си на 15-20 минути пеш от баш центъра на столицата Тира. Трябва да отбележим, че сега е извън сезон и нямаше никакви други туристи освен нас и малко японци. Нещо подобно на нашето черноморие в момента е - капанчета и сергиите са празни, безлюдно е и твърде спокойно.  Иначе, на острова в отделните му крайща са се обособили различни селца, които са около 7 на брой. Едното от тях е Оия, в което има специално място от където се наблюдава залеза. Там ходят туристите, заемат си места предварително и са в очакване да видят, как слънцето се потапя във водата. Друго селце се е обособило около църквата Санта Марина, трето около хълма Свети Илия. От южната страна на хълма Пророк Илия е черния плаж с курорта „Периса”, а от северната страна на хълма е курорта „Камари” със същия плаж, но с много хотели, кефенето, магазини. Под плаж разбирайте натрошена на малки камъчета лава и сгурия от вулкана. Казват, че лятото като се напече от слънчето тази чернилка няма стъпване по нея. Затова капанчета по крайбрежната са се погрижили да осигурят шезлонги, шалтета и т.н.
От другата страна на острова, пък се намира червения плаж. Тук от вулкана са се образували керемидено - червени скали, съответно и плажа, който са намира на нещо като заливче сред червените скалите. Просто там няма пястък и почва, а всичко е следствие от вулкана.
В най-горната част, в пемзата /пяната/ са вкопаните къщи. Ако се вгледате внимателно в снимките ще видите как се виждат прозорци и врати, а  самата стая е в дълбочината на скалата. Или пък на друго място скалата е боядисана в бяло, т.к. е предната част - дворчето на къщата. Но пък всяка къща има веранда с масичка и почти всяка втора има басейнче или джакузи. Разбира се абсолютно всяка къща има изглед към  морето. Другото странно е, че къщите са сякаш една върху друга напраявени - пода на едната служи за таван на другата. Така прескачайки от къща на къща и от дворче, на дворче няма да усетиш колко на долу си слязъл. Много е странно, на мен ми напомя малко като в арабския свят. Ако се беше появила някоя забулена жена, щеше да ми се стори съвсем ествествено. Пътувайки, виждахме поле с едно хълмче в средата на което пише „продава се”. Оказа се, че това означавало, че хълмчето е от пемзата на вулкана и можеш лесно да си издълбаеш къща.  От другата страна на острова попаднахме на нещо като кварталче ли беше, малко селце ли в което къщите наподобяваха вятърни мелници. Много красиво и странно разбира се.
Ще кача доста снимки, т.к. те говорят повече. Друго, което трябва да се знае за острова е, че е около три пъти по-скъпо от столицата Атина. 
Срещнахме и както разбрахме доста българи работят на острова. В близост до хотела имаше таверна „Симос”. Под таверна се разбира просто ресторантче, в което ние бяхме редовни за вечеря. Оказа се че собственика също говори български, т.к племеничкатаму учила в България. Традиционното хапване което трябва да се опита е „фава” - това е нещо между пюре и качамак, но направено от култура като боб, но с вкус на грах. Обикновено се сервира, като предястие но можеш да се нахраниш с него. На повечето заведения алкохола се изчерпваше с ракия и узо. За джин дума не можеше и да става. На едно място Краси видя в менюто, но беше пак така класифицирано ракия и узо и всичко останало, в т.ч. джин, уиски, водка и т.н.  Е разбира се и гръзката Бира Mutos. За  и обърна на биричка
J.
Като заговорих за алкохол, да взема да спомена, че Цвети посети единствения подземен музей на виното в цяла Гърция. За наша приятна изненада апартчетата, който ни раздадоха ни разказваха на чист български за отделните процеси от отглеждането на лозето до бутилирането на винота. Накрая обиколката ни завърши с дегустация на вина. Имаше едни десертни с вкус на сини сливи и кайсии м-м-м-, които направо да се чудиш вино ли е, ликьорче ли е? Уникални, но цената на 500 мл - 22 евро?!.
Морето беше доста бурно и поради тази причина ни отпадна ходенето до съседния остров с кратера на вулкана, т.к. нямаше корабчета, които да излязат  да пътуват. Пък и май нямаше желаещи да опитат или поне ние със сигурност нямаше да се качим в такова време. Затова пък си уплатнихме деня, пак с разходка, покупка на дребни сувенирчета, висяне по кафетата и вечерта „при Симос”.
Навръщаме пътувахме не 8часа, а цели 10 часа с ферибота до Атина. Качихме се в 19.30ч. и слязохме в 5.30ч. Доста хора, които пътуваха се бяха подсигурили със спални чували или направо одяла и възгланвица и без притеснение си лягаха по земята. Ако искаш да си наемеш каюта с легло, разбрахме че струвало 120 евро допълнително. Цената на ферибота в едната посока бе 37.50 евро.
Сутринта отпътувахме за Делфи, който се намира на около 120 км от Атина по посока България. Делфи включва в себе си археологически комплекс и модерен град. Делфи се счита за религиозен център на древна Гърция, в които се намирал прочутия оракул на Бог Аполон. В Делфи има стадион, театър, банки на отделните царства /съкровищниците били пазени в Делфи, т.к. мястото никога не е нападано от никой/, тук се провеждали традиционни гръцки игри, включващи музикални и спортни състезания. Днес останките на Делфи са туристически обекст и са включени в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Уличките в града са доста тясни и спирането се оказа първо трудно и второ вече нямаше желание за туризъм сред групата. Всички искахме да се приберем час по скоро. Така пропуснахме остатъка и се отправихме директно за София. Вечерта или сутринат към 1 часа акустирахме с Младост.
Ние сме много доволни от преживяването. Дори и това, че отидохме извън сезон и че освен нас на острова имаше няколко японци за нас си беше чудесно. Не може да се опише чувството на разходките по безлюдните малки, бели, криволичещи улици на Санторини. И все пак може би е по-добре да се отиде в края на сезона, т.к. сега навсякъде кипеше ремонтна дейност, в подготовка на новия сезон и доста от магазинчетата бяха затворени. Точно като при нас. Има разлика дали ще отидеш април или в края на септември на море.
Със сигурност някой ден бихме се върнали отново, но само със самолет
J
НАЗАД КЪМ "ПО СВЕТА"
АТИНА
atina_07
ФЕРИБОТ
feribot_10
САНТОРИНИ
santorini_55
ПРИСТАНИЩЕ
lebed_12
ВИНАРНА
wine_02
ОЙЯ
Oia_16
х-л "МАРГАРИТА"
margarita_18
ДЕЛФИ
delfi_03
Oia_37
Oia_36
santorini_54
lebed_20
Oia_18
Oia_63
lebed_24
santorini_1
santorini_3